Дада няма нито опашка, нито глава. Дада лепи, съчетава, смесва…. Дада се шегува. А кой е най-добър за Дада, ако не децата?

Една танцьорка-кукловод и един изпълнител – контратенор ни въвличат във въображаем свят, една пластична вселена в духа на Дада. Разчупил строгостта на условностите и на идеологическите битки от началото на 20. век, Дада отразява въображението на множество артисти чрез творческата си езикова свобода и незнание. За по-малките зрители, Амели Поаре възпроизвежда куклите ДАДА на Софи Тоба-Арп в различни размери. Те се появяват в звуковия пърформанс, вдъхновен от поезията на ДАДА, където речта е по-важна от смисъла.