„Ами, танцувай сега!“-  каза мравката на цикадата, която в бедата си я помоли за няколко трохички хляб. И тогава малката цикада затанцува. Може би с танца си щеше да смекчи сърцето на мравката? Цикадата започна своя танц. Танцува за живота си. Танцува със смъртта. Танцува танца на всяко създание. Танца на съществуването.

Него всеки, всеки го танцува по свой собствен начин. По най-добрия възможен начин. С цялата красота и творчество, които притежава. За да угоди на онези, от които зависи битието или небитието в света. За да бъде оставен да живее.

А за вас, уважаема публика, всяко от тези същества ще се опита да докосне сърцето ви по свой собствен начин, със своята мъка и артистичност. Те танцуват за ваша милост.

Да съществуваш… още веднъж. Още миг. Миг от малката вечност…отново…отново…отново.