Една зимна утрин Къртицата осъзна, че не е излизала от дупката си с години. Не знаеше дали ще оцелее навън. Не помнеше как изглежда светът. Напълни си още една чиния със спомени и ги изяде. Получи киселини. После заспа и засънува, че лети.

„Полетът на Къртицата“ е обяснение в любов към страховете, които си създаваме. Отглеждаме ги като малки деца, храним ги с душите си, с мечтите си, с копнежите си. Докато не пораснат и не ни погълнат.