Спектакълът е решен като театрална игра – двубой между Доброто и Злото. Дяволът и Ангелът се борят за влияние над човешката душа. Залогът в този приказно – театрален двубой са душите на Кай и Герда.

На пръв поглед Дяволът надделява, защото парченцата от счупеното дяволско огледало са разпръснали злото навсякъде по света.

Розата, която разцъфтява посред зима, е единственото магично оръжие на Ангела. Тя е символ на Любовта, както и на животворната и възраждаща енергия на Създателя.

Образът на Снежната кралица е художествен аватар на мрачната интелектуална идея – течението Трансхуманизъм. Нейното желание да превърне Кай в същество с хладен интелект без чувства, стоящо по-високо от другите, асоциира се с мрачната утопия за създаване на изкуствен интелект, на човек – машина (киборг).

Но законите на Създателя са неотменни и животът е вечен кръговрат. След всеки край идва ново начало и „когато стигнем до края, ще знаем много повече, отколкото сега.“

Тодор Вълов